Оставката на президента Румен Радев поставя страната в безпрецедентна ситуация в най-новата ѝ история. Конституцията на Република България предвижда ясна процедура за преход на властта, която гарантира институционална стабилност и непрекъснатост на управлението.
Държавният глава подава оставката си пред Конституционен съд, който установява действителността и доброволния характер на акта. След потвърждение от съда мандатът на президента се счита за прекратен.
Съгласно чл. 97, ал. 3 от Конституцията функциите на президент се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова. Тя изпълнява длъжността до края на мандата и разполага с пълния обем конституционни правомощия – подписва укази, представлява България в международните отношения и при необходимост може да назначи служебно правителство.
Тъй като вицепрезидентът е в състояние да поеме поста, Конституцията не предвижда провеждане на предсрочни президентски избори. Редовният вот за държавен глава остава по установения график и трябва да се проведе през есента на 2026 година.
След официалното установяване на оставката от Конституционния съд временният президент гарантира непрекъснатостта на институцията и изпълнението на правомощията на държавния глава. Ситуацията е определяна като историческа и се очаква да окаже влияние върху политическата динамика в страната.
